AI срещу икономическия натиск в производството

73.1% от американските производители посочват несигурността около търговските политики като водещ бизнес риск. 70.2% се притискат от растящите разходи за здравеопазване, а 60.1% се тревожат от по-слаба вътрешна икономика. Това не са „външни фактори“, които просто се наблюдават отстрани — това са числа, които се превръщат в реални решения: по-малки складови запаси или повече буфер, смяна на доставчици, по-внимателни инвестиции и… постоянна борба за хора.

Ето моето мнение: много компании реагират на такъв натиск, като режат „видимите“ разходи — обучение, анализи, дигитализация. И точно това е грешката. Когато маржовете се свиват, оперативната ефективност в логистиката и транспорта става най-бързият и най-контролируем лост. А през 2025–2026 най-практичният начин да я повишите е изкуствен интелект в логистиката и транспорта — не като модна дума, а като набор от конкретни приложения: прогнозиране, оптимизация, автоматизация на решения и ранни предупреждения.

Този текст е част от серията „Изкуствен интелект в производството и умните фабрики“. Фокусът тук е как да превърнете икономическите проблеми (мита, разходи, недостиг на персонал, регулаторен натиск) в план за действие: AI + оперативни данни + дисциплина в процесите.

Какво всъщност казва проучването (и защо логистиката е в центъра)

Проучването за Q4 2025 на индустриалната асоциация на производителите показва „смесена картина“, но с много ясни болки, които удрят веригата доставки.

• 73.1%: търговска несигурност
• 80.3%: плащат тарифи/мита за вносни производствени входове през 2025 г.
• 72.1%: нужда от квалифицирани производствени работници (техници, заварчици, механици)
• 38.2%: попадат под нови климатични регулации за разкриване на емисии/рискове; 91.6% от тях имат по-високи разходи за отчетност
• Очакванията за следващите 12 месеца са умерено по-добри: прогнозирани продажби +2.8%, капиталови инвестиции +1.4%, но настроенията остават под историческата средна стойност

Една от най-подценяваните истини: тарифите и нестабилните доставки не „живеят“ в отдел „Правен“. Те се материализират като:

• по-скъпи входове и по-скъпи транспортни разходи;
• повече спешни пратки и по-чести промени на маршрути;
• по-голям риск от stockout или свръхзапаси;
• по-силен натиск върху сроковете към клиента.

И точно тук AI има смисъл — не като „голям проект“, а като инструмент да управлявате променливостта.

Тарифите не се „компенсират“ с имейли — компенсират се с оптимизация

Краткият отговор: ако 80.3% от производителите плащат тарифи върху входове, най-бързата защита на маржа е да намалите общата цена за обслужване (total cost to serve) чрез по-добро планиране, транспорт и склад.

Къде AI носи реални икономии при тарифен натиск

1. AI прогнозиране на търсене (по SKU/клиент/регион)

Когато входовете поскъпват, грешната прогноза става двойно по-скъпа. AI модели (в комбинация с промо календар, сезонност, lead times, исторически отклонения) помагат да:

• намалите буферния запас без да увеличавате риска;
• планирате по-точно производствените серии;
• ограничите скъпите извънредни доставки.

1. Оптимизация на входящата логистика (inbound) и мрежата от доставчици

AI не „премахва“ митата, но намира по-добрите варианти: различна партидна структура, различни точки на консолидация, алтернативни маршрути, различни инкотермс сценарии. В практиката това означава, че вместо да спорите кой е виновен за закъснението, имате модел, който показва най-добрия компромис между цена, време и риск.

1. Оптимизация на транспорт (TMS + AI) за по-ниска цена на километър/пратка

При спад на търсенето и натиск върху разходите, компании често режат „на парче“: по-евтин превозвач, по-малко курсове. По-добрият подход е алгоритмична оптимизация:

• групиране на поръчки и консолидация;
• динамично планиране на маршрути;
• избор на превозвач според реално представяне (on-time, щети, претенции);
• по-добър mix LTL/FTL.

Силната теза: ако не измервате и не оптимизирате “cost-to-serve”, тарифите ви управляват бизнеса. Ако го правите, тарифите са просто още една променлива.

Недостигът на работна сила: AI не замества хората, а маха „глупавата работа“

Проучването подчертава нуждата от хора: 72.1% търсят квалифицирани производствени работници, 60.1% — основни производствени позиции, 33.5% — високо квалифицирани инженери/учени.

Отговорът не е само „наемете още“ — през 2025–2026 това често не е реалистично. По-добрият ход е да направите така, че наличните хора да произвеждат и доставят повече със същия ресурс.

Практични AI приложения в склада и транспорта

• AI подпомогнато планиране на смени според обеми, SLA и наличност
• Предиктивно управление на натоварване на докове (кой камион кога, с какъв приоритет)
• Компютърно зрение за контрол на качеството при експедиция (грешен продукт, липсваща опаковка, повреда)
• Автоматизирана обработка на документи (товарителници, фактури, митнически форми) с по-малко ръчно въвеждане

В умните фабрики това се връзва естествено с Индустрия 4.0: сензори, MES/ERP/WMS/TMS и AI слой за решения.

По-слаба икономика и по-ниско търсене: AI помага да останете „леки“

Краткият отговор: при по-слабо търсене печелят компаниите, които реагират най-бързо — с по-къси цикли на планиране и по-добра видимост от поръчка до доставка.

Когато продажбите се движат непредвидимо, старият процес „планираме веднъж месечно“ води до:

• натрупване на грешни запаси;
• свръхпроизводство или пропуснати продажби;
• неефективен транспорт (пратки „на пожар“).

Как изглежда AI-управлявана “control tower” логика

Не ви трябва лъскав команден център. Нужна ви е дисциплина:

• единна картина на поръчки, наличности, ETA, капацитет;
• правила за приоритизация (клиенти/марж/SLA);
• AI сигнали за отклонения: закъсняващ доставчик, претоварен склад, риск от stockout.

Резултатът е по-малко изненади и по-малко скъпи решения в последния момент.

Климатични регулации и отчетност: превърнете “cost center” в оперативно предимство

38.2% от производителите са засегнати от нови регулации за климатични разкрития, а 91.6% от тях плащат повече за отчетност. Много компании приемат това като чиста тежест.

Аз го виждам като шанс да подредите данните си и да получите бонус ефект: по-ниски транспортни разходи и по-добро планиране.

Къде AI помага конкретно

• Изчисляване на емисии по пратка/маршрут (на база реални километри, тип превоз, натоварване)
• Оптимизация на маршрути с цел едновременно цена + време + емисии
• Сценарии: какво става с емисиите и разхода, ако преместите склад, смените превозвач или промените опаковката

Когато имате тези данни, разговорът с клиенти и регулатори става по-лесен — и по-малко „паника в края на годината“.

План за 90 дни: как да започнете с AI в логистиката без да блокирате бизнеса

Краткият отговор: не започвайте с “голяма трансформация”. Започнете с един процес, една цел, една метрика и бърз пилот.

Стъпка 1 (седмици 1–2): Изберете 1 болка с директен ефект върху разхода

Примери:

• скъпи спешни доставки;
• ниска точност на ETA;
• прекалено високи запаси на бавнодвижещи SKU;
• много претенции/щети при транспорт.

Стъпка 2 (седмици 3–6): Подгответе данните и измерването

Минималният пакет данни обикновено е:

• поръчки (дата, клиент, SKU, количество, обещан срок);
• наличности и движения;
• транспортни събития (pickup, transshipment, delivery, отклонения);
• реални разходи (не само тарифа, а целия cost-to-serve).

Изберете 2–3 метрики:

• OTIF (on time in full)
• cost per shipment / cost per unit
• inventory turns или days of inventory

Стъпка 3 (седмици 7–12): Пилот + внедряване в процеса

Най-честият провал е „моделът е добър, но никой не го ползва“.

Затова още в пилота:

• вкарайте резултата в WMS/TMS или поне в работен dashboard;
• задайте правила „кой взема решение“ при сигнал;
• направете обучение на суперпотребители.

Моето правило: ако пилотът не спести време на диспечера/планьора в рамките на седмица, не е пилот, а научен проект.

Често задавани въпроси (реални, не маркетингови)

„AI става ли за малки и средни производители?“

Да, особено ако проблемът е конкретен (ETA, запаси, маршрути). Данните може да не са перфектни, но трябва да са достатъчно последователни.

„Кое да автоматизирам първо: склад или транспорт?“

Транспортът често дава по-бърз финансов ефект, защото разходите са видими и измерими. Складът дава голям ефект при високи обеми и много човешки труд.

„Как да оправдая инвестицията при несигурен пазар?“

Оправдайте я като намаляване на променливостта и контрол на cost-to-serve, не като „иновация“. Това са неща, които се отплащат и при растеж, и при спад.

Какво да направите тази седмица

Несигурността около търговията, разходите и кадрите няма да изчезне магически през 2026. Но начинът, по който управлявате логистиката си, е изцяло под ваш контрол. Проучването показва натиска ясно: 73.1% търговска несигурност, 80.3% плащат тарифи, големи нужди от работна сила и растящи регулаторни разходи. Това е точната среда, в която AI в логистиката и транспорта носи най-прагматична стойност.

Ако искате да започнете умно, направете три неща: (1) изберете една болка с измерим разход, (2) подгответе минимален набор данни, (3) пуснете пилот с ясни правила кой действа по сигналите. Така AI става част от ежедневния процес, а не поредният софтуер „на рафта“.

Следващият логичен въпрос за всяка умна фабрика е прост: коя една логистична метрика ви струва най-много пари в момента — и защо още не е автоматизирана?